След като през октомври миналата година си счупих дясната ръка – два пъти!, а после и костица в пелвиса, си замразих абонамента в близкия ми фитнес и зачаках да се излекувам. И чаках, чаках, чаках… месеци наред. Когато една сутрин установих, че вече мога да си държа чашата кафе с дясната ръка и да ритам в ташаците радикални ислямисти с левия крак, вече бях готова за тренировки. Така де, задължително трябваше да почна да спортувам – не само защото се чувствах скована и подгърбена като една Баба Яга, а понеже…
След епичния парламентарен избор на датчаните и домашното самоподстригване, Вучето отива да си потренира във физиотерапевтичния център и дъра-бъра, два чадъра – 2 част
