Неделното соаре започна… хм… хем стряскащо, хем гъделичкащо стомаха. И само да поясня предварително, че случките нямаха нищо общо с вървящите в момента парламентарните избори в тая бедна, бедна българска страна с калпави хора, шкембе-чорба и таратор.
Ето един кратък фото-репортаж от този ден.
От къщи на улица “Родмансгаде” излязох в 10 и половина. Първо имаше зверско убийство точно пред входа на блока.
А после, три метра по̀ нататък по алеята до строежа друго нещо ми привлече окото:
Така и така ми тръгна на удоволствие от мъжката анатомия, та когато влязох във фитнеса, веднага поздравих симпатичните физиотерапевти, за които споменах в миналия блог, че са младежи, които работят там с професионализъм, отговорност и добре балансирана човешка топлота към страдащите членове.
(Жалко, че не можех да стигна по-нависоко на дъската, защото с удоволствие щях да нарисувам с различни на цвят маркери нещо в стила на Огюст Роден.)
Щом се прибрах в късния следобед, се изкъпах и свалих потта от средно-статистическата ми тренировка и си лепнах на лицето релаксиращ елексир в компанията на съквартирантката Госпожа Космарлякис зад гърба ми в кухнята. За нея плюс мъжа й, Господин Педеракис споменах, когато се преместиха в апартамента преди два месеца. Разбира се, за това време вече опознах двойката, така че си заслужава в следващия “епизод” да разберете кого смятам за борсук и кого – за богомолка. Stay tuned!
Ето ви тийзър: кратко клипче за мен и Госпожата от 1. април.
