На 10-ти юни сутринта си облякох зеления ZARA гащеризон, препълних ролатора с празни бутилки от вино и водка, за да ги изхвърля в контейнера на двора и тъкмо вдигнах макбука от масата, за да го пъхна в калъфа, се чу “Прасссс!” и като една малка съчка десният ми хумерус се строши по средата. За трети път от миналия октомври.
Понеже от месец насам продължавам да не мога да върша каквито и да е елементарни неща като например бръснене на пубисните косми, ядене на суши с две клечки и писане в дневника и дори на лаптопа (уви, не съм левичарка), помолих сестра ми Б., да разкаже вместо мен ПИСМЕНО какво се случи по-нататък. Макар че определено ме е яд, когато завися от други хора за това или онова, за първи път в живота ми на писател, реших да използвам този, да го наречем нетипичен експеримент в моя блог, популярен сред феновете ми от Архангелск в Русия на изток до Сатубал в Португалия на запад, и от Бодьо в Норвегия на север до Кушадъсъ в Турция.
Майтап, Уили, долен майтап – никой нито ме знае, нито ми плаща.
Нека първо да ви покажа почерка на Б. в дневника ми като доказателство.
Следва разказът на Б.
И ето ме и мен, разбира се – дежурната болногледачка, както ме нарича Мая. Дойдох на 26-и юни, а почнах да пиша на 2-ри юли в дневника й, понеже тя продължаваше да не може да напише с химикалката дори една дума. Това е моят сбит преразказ на събитията.
На 11-и юни започна световното по футбол с рекорден брой участници (48) и рекордно дълго (ще продължи повече от месец). Дотук не сме особено впечатлени, дори и от отпадането на нашия любим, още от 1982-а година!, германски отбор на 16-финалите от Парагвай след дузпи. Как може такова нещо… и то от латиноси, които по принцип се насират точно на дузпи. Норвегия, другата ни родина, продължава. Ура!
На 19-и, петък, Мая отиде на контролен преглед. Междувременно геройски се съклетисваше вкъщи, пиейки бяло вино и Блъди Мери и поръчвайки храна и продукти от Wolt. За разлика отпреди десет дена в Спешното, когато Мая изтегли късата клечка да й се падне физически и вербално отвратителния доктор с името Саид Мохамед, този път попадна на сексапилния, млад блондин Себастиан, който я шокира с резултата от новия рентген – ръката даже не била тръгнала да зараства, защото костите са дислоцирани. Освен това старата фрактура в рамото май е имала роля за сегашното счупване. И освен това, миналата седмица в Спешното е трябвало задължително да й направят скенер, а не само рентген, за да знаят дали трябва да я оперират или да й сложат гипс. При това ВЕД-НА-ГА. (Разбирате вече защо на Мая веднага й дойде желанието на съди Мохамед за неговата очевидна некомпетентност.) Доктор Себастиан я изпраща вкъщи и я кани на скенер другата седмица, “за да решим какво да те правим”.
Следва уикендът, най-после с хубаво и даже жежко време в цяла Скандинавия. Мая прекарва доста време на терасата, като междувременно хвърля по едно око на вечно готвещия разнообразни животни Шляпката1 в кухнята
И когато Шляпката хвърля една стъклена солничка и едно пластмасово шишенце от лимонов сок в общия боклук, а не разделно, както е изискването в Дания, Мая прави какво? Вади ги и ги строява демонстративно на плота. Шляпката обаче контраатакува: набутва проблемните отпадъци на дъното на торбата, завръзва я на финтифлюшка и я изнася в коридора. Следва бъркане в боклука с лява ръка от страна на Мая и двата предмета цъфват на плота със следната бележка (която едвам я е написала със счупената друга ръка).
Е те тука вече Шляпката се нервира от долния й саботаж и обида, излиза на терасата и става вербален скандал покрай многото мушката, хризантеми и рододендрони на тема “Не ми барай личните вещи”.
Скандалът за боклука и личните вещи прераства във война, пардон, кореспонденция между замесените страни и фирмата-наемодател Movinn и завършва с препоръка да не се бърка в боклука с цел контрол.
В понеделник, 22. юни, Мая се събужда с очакването да получи повикване за скенер. Съобщението пристига и Мая почва да реве. И как не! Датата се оказва … 29-ти юни, т.е. чак следващия понеделник. Остатъкът от деня преминава в обсъждане на планове и стратегии какво да се прави. В крайна сметка Мая решава да иде лично да в болницата на другия ден и да плювне в лицето някой лекар, защото в момента й е трудно да набие някой само с една ръка.
На другия ден, 23. юни. Мая отива за пореден път в Спешното на болницата Биспебйерг и то БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАПИСАН ЧАС, виси в чакалнята до рецепцията близо 4 часа, отказва да говори с мохамеданина доктор, който – о, ужас! – ПАК е на работа и съвсем очаквано вдига скандал в свой стил. Заради това дежурната от рецепцията се свързвам с Ортопедията и вика същия Себастиан от петък да дойде вед-на-га в спешния център, понеже едно джудже със счупена ръка и ролатор съска като отровна змия на всички наред в тая болница. Себастиан върти един-два телефона и скенерът е преместен в петък. Пак е нещо, казва си Мая, прибира се и си прави животоспасяващо Блъди Мери.
Два дни по-късно нещата между сестра ми и Шляпката загрубяват.
….
Разберете какво се случва по-нататък… и изобщо няма да съжалявате!
……………………………………………………………………
Аржентинският й съквартирант Томас получи прякора си “Шляпката” още преди година заради дразнещия звук от шляпането на домашните му пантофи по пода. ↩︎
