Лято в Копенхаген… ама само пет дни – Вучето си лежи в култов гейски парк и зяпа влюбени мъже със и без големи “паламарки” – 5 част

Последен, 5-ти ден. 

Чувствах се така, все едно ми свършва ваканцията, но уви! не примерно в Кесонг  (개성) – северно-корейския град, който е символ на Студената война, но и на надеждата за мир, а също така е известен със своята специфична кухня, в която особено екзотична се води супата от кучешко месо (за туристите тази специфична супичка струва само 5 евро в някой ресторант – проверих в Google!), а в друг град с буквата К, невпечатляващ с униформени войничета-кьосета от демилитаризираните зони или манджа от бутчета на улични миндили –  Копенхаген. 

И така-а-а. Този път бях решила да съм по-обрана по отношение на  прекаляването с вино по пейки и градинки и затова си купих от 7-Eleven само две мънички, италиански бутилчици от по 180 грама за из път до един от любимите ми езерни паркове – Østedparken. Ех, едно време се въргаляхме по тревата там заедно със СС, 20-години по-младото от мен благоевградско гадженце, и… и…как беше името на тогавашната ни обща приятелка? А да, Софка – софиянката с 20-години по-старото! от нея датско гадже с класическото тукашно име Мелде, който беше луд по старите книги и по носенето на грозновати сандали с три каишки вурху дълги, бели чорапи. 

Паркчето е култово не за друго – то навсякъде има и патки, и лебедюхи, и папрати  – а защото от сто години се води за гей круизинг зона, тоест място за секс между мъже, главно след падането на нощта, и през лятото, и през зимата. За разлика от годините, когато не ми правеше впечатление, че около езерото теренът е стръмен, сега трябваше да бутам като Сизиф ролатора все едно беше тежък камък, братче.  

Пльоснах се най-после на тревата, нещо средно между сянка и слънце, върху едно мое бяло-зелено лятно шалче, събух си адидаските и най-накрая взех, че се поогледах. Наляво – мамче с големи цомби, а до нея – лазещото й бебе със сополи до устата, невзрачни интернационални студентчета с лаптопи на скута и заспал чичка до колело и торбичка с празни кенчета от бира. Надясно – опа-а-а! – какво виждам! Както подозирах (а и се надявах!), когато реших днес да се извъргалям в този парк с емблематична гейовска история, се оказах на два метра от току що напъпила мъжка двойка: единият е слабичък, леко подгърбен, с боядисана в розово коса и със същия цвят нокти, а другият е ултимативният Tom of Finland1 – с голям пакет и арогантно излъчване. Естествено, двамцата младежи не се сношават в някой храст, понеже, какво да се прави, все още не е полунощ, а едва два и половина следобед.

Изпих си двете малки шишенца италианско вино (направо си ги глътнах като детски бонбонки) и казах на Б. във Вайбър, че вече ми е скучно да се въргалям по тревата и затова скоро ще се преместя в близкото кръчме. И й викам: “Обещавам ти, мило другарче, да се изпикая в женската тоалетна там, а не тука, между момчетата с пеперуди в стомасите (и в слабините!) и майките с големите кърмещи цици. 

Избутах “камъка” нагоре, нагоре, до една от няколкото порти на парка към булевард Nørre Voldgade  и десет минути по-късно вече седях (а не лежах по корем) на маса в една от многото ми любими бодеги2, пиех вино от стъклена, а не от пластмасова чаша, и отвътре ми дойде пак да цъкна video cаll на Б. 

  • Какво става, душа? – пита ме тя.
  • Край. Свършвам експерименталните обиколки из града през тия пет поредни дни. 

И си викам на акъла: едно време обикалях като глуха кучка из всякакви стари, нови, познати и непознати места едва ли не в целия Копенхаген, но не за да си чилвам по градинки и плажове, а по-скоро в спешно търсене на нови квартири, понеже на всеки няколко месеца или ме гонеха извратени или луди хазяи, или аз се изнасях посред нощите, за да не се изпотрепем с някой съквартирант заради лоши лични отношения и/или гнусна смрад от стаята му в комбинация с пушене на ганджа.  Ама хайде, друг път ще разправям за тия хем смехотворни, хем отчайващи ситуации през ония години.  

____________________________________________________

  1. Том от Финландия, или То̀уко Ва̀лио Ла̀аксонен, е финландски илюстратор, известен с хомоеротичните си рисунки и с влиянието си върху гей културата през втората половина на XX век ↩︎
  2. Ако още не знаете или не помните какво е “бодега”, проверете значението на думата в 1 част. ↩︎
Total Views: 30019

Related posts

Leave a Comment