И така-а-а, ladies, gentlemen, and queers, Б. продължава разказа след злополучния скандал с шофьора с брада, килимче за молитва и перманентно лошо настроение към хора с вулви.
Нека да припомня, че след въпросния скандал пристигаме в болницата с такси. След известно чакане в чакалнята идва едно младо докторче и ни извиква в кабинета си. Личи си, че се е подготвил с информация по случая, но не му се дава възможност да си каже рецитацията, защото почва шоуто на Мая, което го оставя без думи и с лек ужас в погледа. Мая дава всичко от себе си и показва пълна гама емоции – то не е отчаяние, гняв, заплаха (“ще ви съдя!”), възмущение, но и лично отношение (“Nothing personal, man!), а апотеозът са сърцераздирателните сълзи на многострадална пациентка. Докторчето не издържа, казва “Отивам да видя дали ще намерим час при специалист за тая седмица“ и с облекчение излиза от кабинета. Мая се обръща към мен с доволна физиономия и психопатска усмивка.
Представлението е имало ефект, защото докторчето се връща с извинение, че явно е станала грешка в системата и че още утре в 9 ще я приеме специалист-травматолог.
Вечерта Норвегия бие Кот д’Ивоар с 2:1 на 16-финала на Световното и се класира за първи път на осминафинал. Целият норвежки народ гребе и пие цяла нощ.
След точно три седмици със счупена, дислоцирана и незарастваща ръка, днес, на 1. юли, на Джулая, сме пак в Ортопедията на Биспебйерг. Пристигаме половин час по-рано, Мая се чекира на рецепцията и само след десет минути се появява докторът с името Йенс-Бо – много висок, възрастен, с късо подстригана посивяла коса, очилца и леко треперещи ръце. В продължение на цяло футболно полувреме ни обяснява – не, всъщност изнася лекция – какви възможности за операция на ръката има и какви са рисковете. Заключението е: слагаме сплинт – гипс,
ама не съвсем – да стегне ръката, за да може костта да зарасне. И чакаме. Елате на преглед след 11 дена. Тръгваме с такси и на път за къщи минаваме за по едно през Godthåb, т.е. добрата надежда…
На 11. юли искахме, не, копнеехме Норвегия да бие Англия и да се класира за полуфинал, но още преди началото на мача в 23 часа̀, усетихме, че тая работа няма да стане. Не заради качествата на отбора, който беше във възход, а защото им резнаха крилата . За пореден път съдията и ВАР преебаха “по-малкия” отбор и Англия в крайна сметка би с 2:1 след продължения. В случая скандалното беше, че Англия изравни в края на първото полувреме с гол, който трябваше да бъде отменен, защото когато вратарят Ниланд ритна топката от вратата, тя закачи горе някакъв кабел, скъси си траекторията, падна в краката на англичанин и оттам дойде голът. А ВАР – който е за такива ситуации – въобще даже не беше използван. После пък отмениха и гол на викингите, след като един англичанин артистично изигра “изнасилен” от Холанд. Гледахме и се ядосвахме до два часа нощеска и пихме шотчета.
12. юли
Планът беше да вземем метрото от Канал Бодега, кръчмата при “гренландския” площад, където прецицвахме в ранния топъл неделен …
следобед, до Ньоребро Рундел и оттам да си викнем такси до дома, та да ни излезе по-евтино. Е, излезна ни малко през носа тоя план, но все пак шофьорът беше този, който изтегли късата клечка да попадне на такива клиенти.
Пристига колата, махам му на шофьора да врътне, за да се качим от другата страна на улицата и с доста усилие се натоварваме. Шофьорът е брадат арабин (аман се каза от тоя етнос!), който дори не поздравява (а камо ли да излезе да ни отвори вратата), смърди на пот и цигари и гледа ровешката. След пет минути сме на нашата улица и го молим да ни свали пред входа на блока. Оня вика: “Не става, няма да мога да изляза после. “ Става лек скандал, Мая споменава някакси между другото “motherfucker” (а иначе не може да се сети елементарни думи като “орхидея” или “яйце”), слизаме от колата , аз препоръчвам на арабина да си се върне в родината (тъпо клише), а оня включва на режим: “Е сега вече ви утепах!”, вади явно единствените три английски думи в речника си и ги метка по Мая: “Crazy fucking bitch!” Повтаря го три пъти, та да прозвучи като пожеланието “Аллах акбар”.
Излишно е да казвам, че пуснахме жалба и тоя път. В резултат на Мая й върнаха цели 19 крони, които стигат за една круша или два банана, но по-важно е, че наклепахме шофьора за “ugly communication with the customers, not even pretended politeness and zero empathy to a handicapped dwarf”.
Понеделникът мина без драми, може би защото не излизахме.
Но дори когато Мая си седи кротко вкъщи цял ден, пак може да стане “весело”. Като например в деня преди планираното заминаване за БГ.
