Вучето и W.W. отиват в Осло – 1 част. Вучето и W.W. непланувано се сдобиват с нов куфар и получават мускулна треска и културен шок.

Всеки път, щом започвам да мрънкам, че съм депресирана и единствените съобщения, които пращам на Сестра ми във Viber, се състоят само от три букви – FML[1], тя прави нещо, за да ме ободри с ентусиазъм, който повече би й приличал, ако правеше това срещу заплащане. Или ще ми зареди банковата сметка, или ще направи някоя тъпотия, за която обаче е убедена, че това ще ми се „отрази добре“. През април, когато пак исках да се хвърля под влак, тя взела, че ме регистрирала на летен семинар за университетски преподаватели…

През първата си седмица в Копенхаген Вучето и W.W. си пускат мустаци, купуват си джапанки и намират начин да полетят над улиците на града

(Един разказ на W.W.) Казват че всяко начало е трудно, но който и да го е казал, доста е смекчил обстоятелствата. От четири дни слушам как Вучето казва ‘Е-се-е-е, не ни е ден днес!“ Аз обаче бих казал, че не ни е седмица! През тази първа седмица в Копенхаген си “купувам” чехли от 8 дни!!! Вучето си купува ленти за депилация на лицево окосмяване от 4 дни! Но ще кажете –  виж ги тези живеят в такъв красив и спокоен град като Копенхаген, пък се оплакват за глупости. На което…

Вучето и W.W. го закъсват с влаковете

Колко време му трябва на човек, за да измине разстояние от няколкостотин метра в наши дни? В цивилизовани условия, имам предвид, а не като да сте в пустинята и да вървите пеша със сандали, които постоянно се пълнят с горещ пясък? И още по-конкретно, ако се намирате в страна, която понастоящем заема трето място в световната ранглиста за най-добра за живеене? Отговорът е: два часа и половина. Но само при условие, че сте тъпи като нас с W.W. Неслучайно хората ни казват „Черната и Русата Златка“. Тръгваме, значи, днес да…

Вучето се стресира

Както си върви безметежно животът и блогването и си мислиш, че нищо няма да наруши церемониалното спокойствие на ежедневието, изведнъж се събуждаш в пет сутринта със сърцебиене, шум в ушите и сухота в устата и разбираш, че стресът те е гепил за топките. Зимата сме стресирани, понеже е студено и гледката на голите клони на дърветата ни депресира. Лятото пак същата работа, понеже кодът за опасно време е оранжев към червен, а депресията този път идва от гледката на целулита по  бедрата. Всъщност като се замисля, стресорите през лятото са…

Вучето за първи път говори за Сестра си и нейното ОКР – 2 част

Стресът от промяната може да доведе дотам, че човек да превърти. И да се обърне на 180 градуса. Е не непременно ставаш гей или будист, ако си сменил страната и местоработата, но определено  някакво копче в мозъка ти прищраква и вече нищо не е както преди. Притисната от обстоятелствата и принудена сама да си оправя леглото и да  се поддържа жива в непривични климатични условия и странни северни характери, Сестра ми се научава първо как да си пържи картофи, без да получи изгаряния трета степен от нагорещена мазнина, след това…

Вучето за първи път говори за Сестра си и нейното ОКР – 1 част

Сигурно сте чували термина „обсесивно-компулсувно разстройство“. И не, не става дума за чревно разстройство, заради което, плувнал в пот, броиш като обезумял оставащите автобусни спирки. Ако не в реалния живот, то поне сте се натъквали на проявления на това разстройство в психо-трилърите, в които бъдещият убиец си мие ръцете с антибактериален сапун през 20 минути или включва и изключва нечетен брой пъти осветлението при всяко влизане във всекидневната. После убива някого и за известно време забравя да си мие ръцете или да святка лампата, защото е прекалено зает да се…